Стероиди и кръвни резултати

Злоупотребата с анаболни / андрогенни стероиди може да има редица потенциалнo негативни последици за здравето, най-често по отношение на сърдечно съдовата система и здравето на черния дроб. Сърдечно съдовите заболявания прогресират много бавно, често за дестетилетия. Тези проблеми могат да бъдат идентифицирани преди проявата на физически симптоми чрез извършването на кръвни тестове. Холестеролът и триглицеридите в кръвта например могат да бъдат индикатор на начално развитие на рискови фактори. Ензимите също са ясен индикатор за чернодробни заболявания. Най ефективната стратегия за намаляване рисковете за здравето по време на приема на стероиди остава редовният моноторинг на кръвните показатели.

Кръвните тестове по отношение на анаболните / андрогенни стероиди обикновено се провеждат в три отделни фази. Първата фаза оценява здравния статус на спортиста преди започване приема на стероиди. Също така се опеделят възможностите за прием на определен стероид, както и текущото състояние. В следващата фаза кръвни изследвания се назначават по време на приема на анаболни стероиди. В тази фаза директно се оценява въздействието на стероидите върху спортиста. В последната фаза тестовете се назначават след прекратяване приема на стероиди за оценяване на това как и колко нормалното функциониране на организма е било възстановено.

Фаза: I – преди стероиден цикъл

Предварителните кръвни тестове обикновено е обстойно. Това се прави с цел, за да имаме база за сравнение при провеждането на тестовете след започване приема на стероиди. Пълно чернодробно изледване се препоръчва, когато е ясно, че ще се употребяват предимно перорални анаболни стероиди. Тъй като сърдечно съдовите рискове, свързани с приема на стероиди са най-високи, се препоръчва назначаване профил на липидите. Също е желателно да се проверят нивата на електролити, минерали, глюкоза и да се назначат тестове за простатата.

Контрола (минимум):
хормони
липиди (пълен набор от маркери)
черен дроб (пълен набор от маркери)
кръвна картина
бъбреци
електролити, минерали и глюкоза
простата

Фаза: II – по време на стероидния цикъл

Тестовете по време на стероиден цикъл обикновено се извършват 3-4 седмици след началото на приема. Спортистът обикновено трябва да проверява показателите, които най-често се засягат от приема на стероиди. Пълният набор тестове на липидите е най-важен за оженка на сърдечно съдовото влияние. Ако се приемат перорални стероиди е задължеителен пълен набор от чернодробни маркери.

Контрола (минимум):
липиди (пълен набор от маркери)
черен дроб (пълен набор от маркери, ако се приемат перорални стероиди)
кръвна картина
бъбреци
електролити, минерали и глюкоза

Фаза: III – след стероидния цикъл

След приключване на цикъла първо е желателно да бъдат проверени мъжките хормони. Целта е да се оцени спадът в нивата от преди започване на приема на стероиди. Високи нива на LH / FSH и нисък тестостерон (първичен хипогонадизъм), може просто да се означава, че тестисите все още не са възстановили напълно своя обем. Нисък LH / FSH може да се означава вторичен хипогонадизъм, което е честа причина да бъде назначена коригираща терапия от ендокринолог.

Кръвни тестове

ХОРМОНИ:

име референтни стойности
тестостерон, общ 250-1100 ng/dL
тестостерон,свободен 35-155 pg/mL
естрадиол 10-40 pg/mL
LH 2.5-9.8 IU/L
FSH 1.2-5.0 IU/L
TSH 0.35-5.5 uIU/mL
Thyroxine (T4) 4.5-12.0 ug/dL
T3 Натрупване 24-39 %
Индекс на свободен thyroxine 1.2-4.9

Наборът от тестове определя нивото на андрогени и дали има нужда от допълнително лечение. Естрадиолът е активна форма на естроген и има роля в потенциалните странични ефекти като гинекомастия, задържане на вода и мазнини и хормоналния баланс. Лутеинизиращият хормон (LH) и фоликул стимулиращия хормон (FSH) са отговорни за стимулиране на производството на тестостерон и сперматогенезата в тестисите. Краткосрочното потискане на LH / FSH се очаква с приема на анаболни андрогенни стероиди. Маркерите на хормоните на щитовидната жлеза обикновено се назначават веднъж годишно. Употребата на анаболни андрогенни стероиди е малко вероятно да засегне функцията на щитовидната жлеза, но е вероятно малко да повиши нивата на хормоните на щитовидната жлеза.


ЛИПИДИ:

име референтни стойности
триглицериди 0-149 mg/dL
общ холестерол 100-199 mg/dL
HDL холестерол >40 mg/dL
VLDL холестерол 5-40 mg/dL
LDL холестерол <100 mg/dL
съотношение LDL/HDL <3.6
LDL / HDL оценка на риска мъже – жени
1/2 среден риск 1.0 – 1.5
среден риск 3.6 – 3.2
среден риск х2 6.3 – 5.0
среден риск х3 8.0 – 6.1
име референтни стойности
Аполипопротеини мъже жени
ароВ / АроА-I Съотношение <0.9 <0.8
оценка на риска мъже жени
нисък риск <0.7 <0.6
среден риск 0.7-0.9 0.6-0.8
висок риск >0.9 >0.8

Анаболните андрогенните стероиди могат да имат силно неблагоприятни ефекти върху липидите. Злоупотребата със стероиди (особено в дългосрочен план) може риска от развитие на сърдечно съдови заболявания. Назначаването на кръвни тестове е основна стратегия за намаляване на тези рискове. Важно е тези тестове да бъдат провеждани 12 часа след хранене, на гладно, защото приемът на храна може да компрометира показанията на някои маркери, особено на триглицеридите.

Пълният стандартен тест включва измерване съотношението на LDL / HDL, което се разглежда като най-важен маркер в тестовете на серумните липиди, тъй като отразява баланса между отлагането на плаки в артериалните съдове и отстраняването им в артериите. С-реактивен протеин и хомоцистеин са два допълнителни маркера, важни за изследване на сърдечно съдовите заболявания. С-реактивният протеин е ключов индикатор на възпаления в организма, а хомоцистеин участва в съсирването на кръвта и окислението на LDL холестерола.
Препоръчва се също измерване съотношението на аполипопротеин. В (АроВ) се открива във всички LDL частици и е отговорен за закрепване тези липопротеини към стените на артериите. Аполипопротеинът A-I (АроА-I) се намира главно в HDL частиците и е отговорен за обратния транспорт на холестерола. АроА-I позволява на HDL частиците да отнемат холестерола от стените на артериите и той да бъде транспортиран обратно в черния дроб. По-ниските съотношения на аполипопротеин отразяват намален риск от сърдечно съдови заболявания.


ЧЕРНОДРОБНА ФУНКЦИЯ:

име референтни стойности
албумин 3.5-5.5 g/dL
глобулин 1.5-4.5 g/dL
общ протеин 6.0-8.5 g/dL
билирубин 0.1-1.2 mg/dL
GGT (Gamma GT) <50 IU/L
алкална фосфатаза 25-150 IU/L
AST (SGOT) 0-40 IU / L
ALT (SGPT) 0-55 IU / L

Пълната чернодробна картина е важна за оценка на чернодробното натоварване по време на приема на стероиди. Най-често променените маркери в чернодробната картина на употребяващите анаболни андрогенни стероиди са ензимите аланин амино трансфераза (ALT) и аспартат амино трансфераза (AST). ALT и AST са необходими за метаболизма на аминокиселини от черния дроб, като увеличаването на техните стойности говори за възпаление на черния дроб. Тези два ензима по принцип се разглеждат като важни индикатори за ранно диагностициране на стероид-индуцирана чернодробна токсичност. Алкална фосфатаза (ALP) и гама-глутамилтранспептидаза (GGT) са важни маркери за чернодробното здраве по време на приема на стероиди. Aктивността нa ГГT в серума нараства пpи вcички фopми нa зaбoлявaния нa чеpния дрoб. Tя e пo-виcoкa в cлyчaитe нa oбcтруктивнo yврeждaнe нa черния дроб, достигaйки cтoйнойти 5-30 пъти нaдвишaвaщи нopмaлнитe. Повишенията на ALP и GGT могат да означават запушване на жлъчните пътища (интрахепатална холестаза), което представлява състояние, при което черния дроб вече не може правилно да транспортира и метаболизира жлъчката. Чернодробна холестаза е потенциално много сериозна проява на стероид-индуцирана чернодробна токсичност, така че не трябва да се пренебрегва повишаването в нивата на алкалната фосфатаза и GGT.


МУСКУЛНИ ЕНЗИМИ:

име референтни стойности
креатинкиназа 38-174 u/L

Креатинкиназата катализира преноса на макроергична фос­фатна връзка от АТФ върху мускулния креатин като го превръща в креатин-фосфат. Има висока активност в цитоплазма и митохондрии на мускули, мозък и други тъкани. Ензимът креатинкиназа се използва като маркер за увреждане на мускулите, бъбреците и сърцето. Високите нива обикновено показват сърдечен удар или друга травма на органи. Повишените нива на CK, причинени от висока интензивност на трениране често се приемат погрешно като увреждане на органите. Важно е да бътат проследени други маркери на бъбреците и сърцето преди да се направи такава констатация. Леко повишение на ALT и AST, причинени от увреждане на мускулите обикновено съвпадат с повишена креатинкиназа и нормални нива на ALP и GGT.


КРЪВ:

име референтни стойности
WBC 4-11 K/MCL
RBC 81-103 FL
брой на тромбоцитите 130-400 K / MCL
хемоглобин 13-17 g/dL
хематокрит 40.7-50.3 (мъже) %
хематокрит 36.1-44.3 (жени) %

Пълна кръвна картина ще ви даде представа за броя на белите кръвни клетки (отговорни за борбата с инфекциите), броя на тромбоцитите (от жизненоважно значение за съсирването на кръвта) и броя на червените кръвни клетки (отговорни за пренасянето на кислород). Червените кръвни клетки и левкоцитите биват допълнително разглеждани в други изследвания, наречни диференциално броене на клетки. Хемоглобинът е специфичен носител на газове в червените кръвни клетки, а хематокритът е мярка за процента на червените кръвни клетки в общия обем на кръвта. Благодарение на техните ефекти върху еритропоезата, анаболните стероиди са склонни да увеличат броя на червените кръвни клетки, хематокрита и концентрацията на хемоглобина. Това може да се увеличи аеробния капацитет (пренасяне на повече кислород) както и да сгъсти кръвта. Повишен хематокрит може да увеличи риска от инфаркт или инсулт.


БЪБРЕЦИ:

име референтни стойности
пикочна киселина 3.0-7.0 mg/dL
креатин 0.5-1.5 mg/dL
BUN 5-26 mg/dL
съотношение BUN/креатин 8-27

Този набор от маркери разглежда три основни отпадъчни продукта, филтрирани и отделяни чрез бъбреците – урея, пикочна киселина и креатинин. Имайте предвид, че уреята в кръвта (BUN) е често повишена при излишък на протеин и се използва от много лекари като индикатор, че прекалено много протеин се консумира за оптимален метаболизъм. Високата консумация на месо или креатин също могат да повишат нивото на креатинина. Оценката на електроилитите, минералите и глюкозата на гладно е важна за последващо оценяване на състоянието на бъбреците и се препоръчва в допълнение на горните маркери. Мониторинг на pH, специфично тегло, както и наличието на захар, кръв и кетони също се препоръчва от повечето лекари, когато е възможно.


ЕЛЕКТРОЛИТИ, МИНЕРАЛИ И ГЛЮКОЗА:

име референтни стойности
натрий 136-146 mEq/L
калий 3.6-5.2 mEq/L
хлорид 98-109 mEq/L
въглероден диоксид 21-30 mEq/L
фосфор 2.5-4.5 mg/dL
калций 8.5-10.5 mg/dL
желязо 35-185 mcg/dL
глюкоза (на гладно) 70-110 mg/dL

Нивата на електролитите се изследват за да се спомогне откриването на проблем, свързан с водно-електролитния баланс. Абнормни стойности отразяват натриев или калиев дефицит или по-сериозно състояние, като бъбречно заболяване. Глюкоза на гладно се изследва за да се определи дали индивидът може да прояви хипогликемия (ниска кръвна захар) или хипергликемия (висока кръвна захар). Проблеми с глюкоза на гладно отразяват потенциално сериозни здравословни състояния, включително метаболитен синдром, диабет, заболяване на панкреаса, чернодробни заболявания или бъбречна недостатъчност.


ПРОСТАТА:

име референтни стойности
PSA, серум 0.0-4.0 ng/mL

Простатен специфичен антиген (PSA) е протеин, произведен от клетки в простатната жлеза. Нивата му могат да се повишат в случаи на доброкачествена хипертрофия на простатата или рак на простатата. Тестът за PSA се разглежда като важен диагностичен инструмент за мониторинг на риска от рак на простатата. Ако нивата са повишени повечето лекари съветват въздържание от употреба на анаболни андрогенни стероиди.


ИНДИВИДУАЛНИ МАРКЕРИ:

Аланин амино трансфераза (ALT): ензим, произвеждан главно в черния дроб, но и в други тъкани. ALT участва в обмяната на аминокиселини и белтъци. Използва се като основен маркер на чернодробнния стрес. Също така се нарича серумна глутамат пируват трансаминаза (SGPT).

Албумин: Основният протеин, който циркулира в кръвта. Произвежда се в черния дроб и има антиоксидантни свойства. Транспортира някои хормони, витамини и минерали и играе важна роля във водния баланс. Използва се като индикатор за здравето на черния дроб. По-високите нива са оптимални.

Алкална фосфатаза (ALP): семейство холестатични ензими, произведени главно в черния дроб, но също така и в червата, бъбреците и костите. Използва се като маркер на чернодробния стрес, често свързан със заболяване на жлъчните пътища.

Аполипопротеин A-I (ApoA-I): съставка на HDL (добрия) холестерол, ApoA-I е отговорен за инициирането на обратния транспорт на холестерола. Този процес отнема частиците холестерол от стените на артериите и ги транспортира обратно в черния дроб. По-високите нива са оптимални.

Аполипопротеин В (АроВ): съставка на LDL (лошия) холестерол, ароВ е отговорен за закрепване на липопротеините към стените на артериите. АроВ е форматор на мастни депозити от плака в артериите. По-ниските нива са оптимални.

Аспартат амино трансфераза (AST): ензим, произвеждан главно в черния дроб, но и в мускулната тъкан. AST участва в обмяната на аминокиселини и белтъци. Използва се като маркер на чернодробния стрес, въпреки че се счита за по-малко специфичен, отколкото ALT. Също така се нарича серумна глутамат-оксалацетат-трансаминаза (SGOT).

Базофили: вид бели кръвни клетки. Действието им не е напълно изяснено, но тези клетки са известни за пренасянето на хистамин, хепарин и серотонин. Нивата са повишени при алергична реакция и паразитни инфекции.

Бикарбонат: Мярка за съдържание на въглероден двуокис в кръвта, както и общ маркер на киселинно-алкалния баланс.

Билирубин: отпадъчен продукт, изработен от разрушаването на червените кръвни клетки. Екскретира в жлъчката. Разглежда се като важен показател за здравето на черния дроб. Повишени нива в кръвта показват чернодробна токсичност.

Урея в кръвта: отпадъчен продукт от разграждането на протеини, филтриран и отделян чрез бъбреците. Повишените нива могат да посочат редица проблеми, включително прекомерен прием на протеин, увреждане на бъбреците, дехидратация, сърдечна недостатъчност или намаляване на производството на храносмилателни ензими. Ниските нива може да са показателни за недохранване или увреждане на черния дроб.

Съотношение урея/креатин: маркер за здравето на черния дроб и бъбреците.

С-реактивен протеин (CRP): Ключов маркер за възпаление в организма. Повишените нива може да са признаци на повишен риск от сърдечно-съдови заболявания или инсулт.

Въглероден диоксид (CO2): страничен продукт на дишането, както и общ маркер на киселинно-алкалния баланс. Вижте също бикарбонат.

Калций: Електролит, участващ в безброй функции на тялото, включително костния метаболизъм, усвояване на протеин, функциониране на нервната система и мускулите, сърдечно съдовото функциониране, съсирването на кръвта и транспорт на хранителни вещества.

Хлорид: електролит, участващ в регулирането на водния баланс. Повишените нива могат да сочат анемия, дехидратация, излишък консумация на сол и хипертироидизъм. Ниските нива могат да сочат сърдечна или бъбречна недостатъчност, тежко повръщане или редица други заболявания.

Общ холестерол: Измерване на всички фракции на холестерола в кръвта (LDL, VLDL и HDL). Високият общ холестерол се разглежда като рисков фактор за сърдечно съдови заболявания.

HDL холестерол: Мярка за благотворната висока плътност на (HDL) фракция на холестерола, което помага за премахване на депозити плака от артериите. Високите нива са оптимални. Ниските нива могат да бъдат отчетени при сърдечно съдови заболявания.

LDL холестерол: Мярка на липопротеините с ниска плътност (LDL) холестерола. Това са основните атерогенни частици, което означава, че имат тенденция за насърчаване образуването на плака в артериите. Ниските нива са оптимални.

VLDL холестерол: Мярка на липопротеините с много ниска плътност (LDL) фракция на холестерола. VLDL съдържа най-високата стойност на триглицеридите. Смятан за като лоша атерогенна частица на холестерола. По-ниските нива са оптимални.

Съотношение на LDL / HDL холестерола:Това съотношение обикновено се счита за най-важна стойност в един тест на холестерола. Ниското съотношение е желателно.

Креатинкиназа: ензим, намиращ се до голяма степен в сърцето и мускулите и отговорен за превръщането на креатин в фосфокреатин. Повишените нива могат да бъдат свързани с инфаркт, бъбречна недостатъчност или мускулна травма.

Креатин: отпадъчен продукт от метаболизма на мускулите. Ниските нива могат да посочат бъбречни заболявания, недохранване или чернодробно заболяване. Високите нива могат да посочват намалена бъбречна функция или мускулна дегенерация. Креатин може също да увеличи нивото на креатинина.

Еозинофили: вид бели кръвни клетки. Подобно на базофили, еозинофилите се използват от организма за защита срещу алергия и паразити. Нивата са повишени при инфекция и са ниски при добро здраве.

Естрадиол: активната форма на естроген. Високите нива могат да бъдат свързани със задържане на вода, натрупване на мазнини и гинекомастия (мъже). Също така играе роля при хипертрофията на простатата. Ниските нива на естрадиол може да са свързани с повишен риск от сърдечни заболявания.

Фоликулостимулиращ хормон (FSH): хормон на хипофизата, участващ в репродукцията. При мъжете, FSH е основно отговорен за подпомагане на сперматогенезата. При жените той поддържа овулацията.

Гама-глутамилтранспептидаза (GGT): холестатичен ензим, произвеждан в жлъчните пътища. GGT участва в метаболизма на глутатион и транспорта на аминокиселини и пептиди. Използва се като маркер на чернодробния стрес.

Глобулин: протеин в кръвта, подобен на албумина. Глобулин е отговорен за транспортирането на някои хормони, липиди, метали и антитела. Нива могат да се повишат при хронични инфекции, чернодробни заболявания, артрит, рак, или лупус (автоимунно заболяване). По-ниски нива могат да са индикатор за потисната имунна система, недохранване, малабсорбция и чернодробно или бъбречно заболяване.

Глюкоза (на гладно): глюкоза е продукт на въглехидратния метаболизъм и основният източник на енергия за повечето клетки в тялото. Нивата на глюкозата на гладно са повишени при диабет, чернодробни заболявания, метаболитен синдром, панкреатит, диета и стрес. Ниски нива на глюкоза на гладно могат да посочват чернодробно заболяване, свръхпроизводство на инсулин, хипотиреоидизъм или други заболявания.

Хематокрит: Мярка за процента на червени кръвни клетки. Ниските нива показват анемично състояние. Високите нива могат да посочат дехидратация, увеличено увреждане на червените кръвни клетки в далака, сърдечно съдови заболявания или респираторно заболяване. Анаболните стероиди също могат да увеличат хематокрита.

Хемоглобин: съставка на червените кръвни клетки и основният преносител на кислород и въглероден диоксид в кръвта. Нивата могат да бъдат понижени при недохранване, малабсорбция и анемия. Високите нива могат да посочват дехидратация, сърдечно съдови заболявания или респираторни заболявания. Анаболните стероиди също могат да повишат нивата на хемоглобина.

Хомоцистеин: Съединение, образуванано при метаболизма на аминокиселината метионин. Участва в съсирването на кръвта и окислението на LDL холестерола. Повишените нива на хомоцистеин показват повишен риск от сърдечно съдови заболявания и инсулт.

Желязо: минерал, необходим за много функции, включително образуването на хемоглобин и някои протеини и транспорт на кислород. Повишените нива могат да посочват някои форми на анемия, увреждане на черния дроб, хепатит, отравяне с желязо или витамин В6 или недостиг на B12. Ниските нива могат да посочват стомашно-чревни кръвоизливи, тежко менструално кървене, малабсорбция или дефицит на желязо в храната.

Лактат дехидрогеназа (LDH): вътреклетъчен ензим, намиращ се в много тъкани, включително бъбреците, сърцето, мускулите, мозъка, черния дроб и белите дробове. Използва се като маркер за увреждане на тъканите. Високите нива посочват инфаркт, анемия, ниско кръвно налягане, инсулт, заболявания на черния дроб, мускулна травма, мускулна дистрофия и панкреатит.

Лутеинизиращ хормон (LH): хормона на хипофизата, отговорен за стимулирането на производството на тестостерон в тестисите (мъже). LH поддържа предимно овулация при жените.

Лимфоцити: вид бели кръвни клетки. Основната им роля е да се борят с вирусните инфекции. Нивата са повишени при активна инфекция. Ниските нива са свързани с потисната имунна система или активна бактериална инфекция (отбелязано с повишени неутрофили).

Среден обем на еритроцитите (MCV): мярка за размера на червени кръвни клетки. Определя се чрез измерване на обема на един еритроцит. Полезно при определяне на причината за анемия. Повишените нива могат да отразяват дефицит на витамин В6 или фолиева киселина. Ниските нива могат да отразяват недостиг на желязо или други причини.

Среден корпускулярен хемоглобин (MCH): Мярка за средното тегло на хемоглобина в червените кръвни клетки. Полезно при определяне на причината за анемия.

Средна концентрация на корпускулярния хемоглобин (MCHC): Мярка за средната концентрация на хемоглобин в червените кръвни клетки. Полезно при оценката на причината за анемия. Ниските нива могат да посочат загуба на кръв, витамин B6 или недостиг на желязо.

Моноцити: вид бели кръвни клетки. Основната им роля е в борбата с тежка инфекция неповлияна в достатъчна степен от лимфоцити и неутрофили. Нивата могат да бъдат повишени при хронична инфекция и някои видове рак. Ниските нива показват добро здраве.

Неутрофили: вид бели кръвни клетки, известни като гранулоцити. Основната бяла клетка, използвана от организма за борма с бактериалните инфекции. Нивата са повишени при инфекция и понижени при увредена имунна система или костен мозък.

Фосфор: богат електролит, участващ в редица функции, включително използването на въглехидрати, мазнини и протеини за клетъчна поддръжка, възстановяване и растеж, производство АТР за съхраняване на клетъчната енергия, транспорт на калций, поддържане на осмотичното налягане, както и поддържането на сърдечния ритъм.

Брой тромбоцити: мярка за концентрацията на тромбоцитите в кръвта. Тромбоцитите отговарят засъсирването на кръвта и предпазват от кръвоизлив. Повишените нива могат да бъдат свързани с дехидратация. Ниските нива са свързани с потисната имунна система, лекарствени реакции или недостиг на витамин B12 или фолиева киселина, или други причини.

Калий: Ключов електролит, необходим функциите на нервите и мускулите, както и за транспортирането на хранителни вещества и отпадъчни продукти в и извън клетките. Заедно с натрия, калият помага за поддържането на киселинно-алкалния баланс и осмотичното налягане. Високите нива на калий могат да бъдат причинени от бъбречна недостатъчност, метаболитна или респираторна ацидоза и разрушаването на червените кръвни клетки.

Пролактин: репродуктивен хормон участващ специално в лактацията. Пролактинът понякога (но не често) е повишен при злоупотребяващите със стероиди, и може да бъде свързан с естрогенен излишък или хормонален дисбаланс. Повишени нива на пролактина може също така да посочват и проблеми с хипофизата.

Простатен специфичен антиген (PSA): протеин, открит в клетките на простатата. Използва се като оценка за риска от рак на простатата. Повишени нива отразяват повишен риск от развитие на рак на простатата. Ниските нива са желателни.

Брой на червените кръвни клетки: маркер за общата концентрация на червени кръвни клетки, отговорни за транспортиране на кислород и въглероден диоксид в тялото. Висок брой червени кръвни клетки са наблюдавани при болести на сърцето, дехидратация или белодробна фиброза. Ниските нива могат да бъдат свързани с анемия, костно-мозъчна недостатъчност, кръвоизлив, левкемия и недохранване.

Ширина на еритроцитно разпределение (RDW): маркер за отклонение в размера на червените кръвни клетки. Полезно при оценката на причината за анемия. Повишени стойности могат да посочат недостиг на витамин В12, фолиева киселина или желязо.

Натрий: ценен електролит, необходим за много функции, включително поддържане на осмотичното налягане, киселинно-алкалния баланс и дейността на нервните импулси. Нарушения в нивото на натрий могат да бъдат причинени от прекомерно изпотяване, повръщане, диария, прием на вода, или заболявания на сърцето, бъбреците или черния дроб.

Натрупване на T3: Този тест измерва нивото на ненаситен тироксин свързващ глобулин (носител на хормони на щитовидната жлеза) в кръвта. Повишени нива могат да посочват хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза), заболявания на черния дроб, рак и намалена белодробната функция. Ниските нива могат да бъдат показателни за хипотиреоидизъм, прекалено високи нива на естроген, бременност, или други причини.

Общ тестостерон: Мярката на несвързания (активен) и свързания (неактивен) тестостерон в кръвта.

Свободен тестостерон: Мярката на свободния (несвързан) тестостерон в кръвта.

Тиреотропин (TSH): хормона на хипофизата, отговорен за стимулиране освобождаването на хормони на щитовидната жлеза.

Тироксин (Т4): Най-разпространения от двата основни хормона на щитовидната жлеза (Т3 и Т4). T4 служи главно като резервоар за по-активния хормон на щитовидната жлеза (Т3). Той е ключов показател за състоянието на здравето на щитовидната жлеза.

Индекс на свободен Тироксин: Оценява количеството несвързан (свободен) Т4 в кръвта. Това е ключов показател за състоянието на щитовидната активност.

Общ протеин: мярка за общата концентрация на серумен протеин, главно албумин и глобулин. Серумни протеини са важни за функцията и транспорта на ензими, хормони, хранителни вещества, както и антитела. Те играят роля в поддържането на видния и рН баланс в организма. Ниските нива могат да посочат недохранване, заболявания на черния дроб, малабсорбция, диария или тежка травма от изгаряне. Повишените нива могат да посочат инфекция, увреждане на черния дроб, или друго заболяване.

Триглицериди: основната форма на съхранение на мастни киселини в организма. Може да се метаболизират и се използват за производство на енергия. Повишени нива на триглицеридите може да причини втвърдяване на артериите (атеросклероза) и увеличавне на риска от сърдечно съдово заболяване или инсулт. Ниските нива са оптимални.

Пикочна киселина: отпадъчния продукт от метаболизма на пурини, които се филтрират и се отделят от бъбреците. Повишените нива могат да посочат подагра, инфекция, увреждане на бъбреците и прекомерен прием на протеин. Ниските нива могат да посочат увреждане на бъбреците, недохранване, увреждане на черния дроб или други състояния.

Броя на левкоцитите: маркер за общата концентрация на белите кръвни клетки (известни също като левкоцити), които отговарят за борбата с инфекциите и защитата на организма от патогени. Диференциални маркери на белите кръвни клетки обикновено също включват неутрофили, еозинофили, базофили, лимфоцити и моноцити. Нивата могат да бъдат повишени при инфекции или алергични състояния.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *